Резервационен модул за предстоящи събития

Trauma - представление на Dance PORT Derida 2016/2017
Начало: 15.12.2017, 19:30
Локация: Derida Dance Center, бул. Сливница 245
За склонността да се връщаме към травмиращото, за да черпим удоволствие от него.

FLAPSƎ - спектакъл на Derida Company
Начало: 16.12.2017, 19:30
Локация: бул. Сливница 245, ет. 4
Живко Желязков, носител на награда ИКАР 2017 в категория съвременен танц и пърформанс и един от топ 20 -те за 2018 хореографи на най-голямата платформа за съвременен танц в Европа - Aerowaves, има удоволствието да ви покани на FLAPSƎ, най-новото представление на компания Дерида.


още ...
 
 
 
 
:
 
 

Живко Желязков за пътешествията във времето и FLAPSƎ

След година изпълнена с признания и успехи, Живко Желязков не си почива, а отново е изправен пред премиера на най-новото си представление. FLAPSƎ обещава да запази тенденцията, поставена от S INNER и F63.9 и да разтърси публиката, давайки ѝ изобилие от емоции и теми за размисъл. Какво още може да ни издаде Живко за спектакъла преди премиерата, прочетете тук!
jivko 800px

Как ти дойде идеята да за FLAPSƎ? Защо избра да разгледаш точно капана на миналото?
Отрупаните балкони, които много често можем да видим из града, винаги са ми правели впечатление, както и складирането на всякакви материални неща, които хората не използват. Започнах да изследвам това явление в дълбочина, изгледах доста материали и ми стана още по-интересно.

От болката, която сме изпитали в миналото ли идва този акт на събиране на вещи и други материали?
Във FLAPSƎ по никакъв начин не говорим за натрупана болка. Това, което пазим, може да са прекрасни моменти. Човек може да запази плажна топка от миналото лято, защото му напомня на един незабравим момент и му помага да го преживява отново и отново. Когато е изправен пред нуждата от ново усещане или ситуация, в която може да го изпита,той първосигнално се връща към спомена и за него приемането на тази нова ситуация поставя под риск спомена. Потъвайки в стари предмети, човек може да изживее целия си живот от момента, в който е започнал да ги събира, до последната добавена вещ. В някои по-крайни случаи, човек може да проходи цялото си съществуване от начало до край; да е щастлив и тъжен само докато е между  4 стени... и това да му бъде достатъчно.

Считаш ли такова поведение за нормално? 
От една страна, смятам, че човек без минало, забравил и изключил всички спомени, през които е преминал, не може да продължи напред. От друга страна, връщането и ревностното пазене на всеки един спомен не ти дава възможност да изживяваш предизвикателствата на сегашния момент. Представете си една препълнена стая – няма никакво място в нея, така и човек не може да поеме повече емоция, която да вкара динамика в личния му свят. Целта на представлението не е да показва правилно или грешно, добро или лошо. То представя два различни развоя на ситуацията, в която са въвлечени героите. Определено има доста сериозна позиция на нашата гледна точка, но тя не е агресивно поднесена към хората със заявлението за „правилно“ или „грешно“.

В по-голямата част от спектакъла двамата герои са със затворени очи. Защо?
Окото е един от органите, които ни свързват с външния свят. Чрез него получаваме визуална информация и се ориентираме в околната среда. Също така, окото може да ни представи един обект или ситуация по съвсем различен начин. То е филтър между вътрешния и външния ни свят; елемент, който хваща един обект, вижда го, променя го така както иска и определя начина, по който ситуацията остава складирана в нас. Идеята героите да са със затворени очи не е защото е търсено различно усещане за движението, а за да се покаже как човек понякога си мисли, че вижда ясно, а това не винаги е съвсем така. В конкретния случай за нас, да живееш в спомените си и да си затворен към средата, е именно друг вид поглед към нещата.

Как се стигна до заглавието FLAPSƎ?
Случи се непредвидено, по време на разговор между мен, Гери и Васко. Говорехме си за думите и някак си се насочихме към тези, свързани с идеята за полет. Тъй като играя на един симулатор за пилотиране, научих повече за клапите на самолетите и каква е тяхната важност за функционирането на цялата машина. “Flaps”, освен удар на птичи криле, означава и самолетни клапи. Не исках обаче заглавието да бъде толкова конкретно, нито пък механично, а да е освободено от значение. В продължение на разговора ни се сетихме и за “lapse” – в смисъла на въздушно течение и ни хареса близостта между звученето на двете думи. Радвам се, че сглобихме име, което носи със себе си определени асоциации, но едновременно с това ги и отхвърля и заедно с това носи духа на представлението.

Как премина процеса на работа?
Нещо много специфично за FLAPSƎ е, че за да влезем в залата и да започнем работа, ни трябваше голяма психофизическа подготовка за това, което ще правим. Усетихме тази нужда още от самото начало и сега все още я има. Някак си беше невъзможно рязко да изключим външния свят и да се потопим в атмосферата на спектакъла. Имаше моменти, в които сме се подготвяли за репетиции с часове. Гергана участва и в S INNER и се познаваме, но с Васил  работя за пръв път в представление. Той е участник в Dance PORT Derida и се познаваме от май месец тази година, а ето, че няколко месеца по-късно вече е в наше представление. Именно затова ми беше много интересно как ще се сработим. Сега, преди премиерата, мога да кажа, че последните няколко месеца, в които бяхме в залата, са едно много красиво пътуване до момента, в който тази седмица вече видях нещо завършено. Звуковата среда на FLAPSƎ отново е дело на Иван Шопов. Не знам кой пореден съвместен проект вече ни е това, но отново и двамата се убедихме, че отношенията ни към дадено нещо винаги много си съвпадат. Музиката към представлението е различна и нова и въпреки това, в абсолютен синхрон с духа на нашата работа в залата.

Какво искаш да предадеш на публиката с работата си по FLAPSƎ?
В това представление няма толкова ясна сюжетна линия, макар и за нас поставянето на всеки един момент да е обосновано. Както в ZEN PLAY няма ситуация, в която артистите да изразяват ясна реакция, така и тук става въпрос за усет. Точно тази мъглива сюжетна линия ще даде възможност на хората в залата да се доверят на себе си и на собствената си сетивност, да усещат нещата без те да са им представени с пълните им детайли. Хората няма да бъдат подсигурени с това, че нещото, което виждат е наше намерение. FLAPSƎ е среща на публиката с нея самата. Информацията, която ѝ се предлага не е външна и смляна, а човек ще трябва да разчита на собствената си сетивност и свобода, за да може да интерпретира видяното.

Би ли ни споделил някой забавен момент от репетиции, който ти ще запазиш като спомен?
Когато взехме машината, която използваме в представлението и тримата се бяхме надвесили над нея, четяхме упътването, но така и не успявахме да я сглобим. В един момент се почувствахме като пълни малоумници, че сме трима възрастни, които дори с упътване не стигат до успех и ни стана много смешно.

Новината от преди няколко седмици, че си в топ 20 хореографи на Европа на селекцията на Aerowaves промени ли нещо в теб?
Да имаш доверие в себе си като артист е чувство, което може да се развива, когато получаваш награди и признания, но е и процес, който започва от теб самия. Ако си несигурен отвътре, няма как да усетиш стабилност и сигурност отвън. Да те включат в twenty18, класацията на най-голямата платформа за съвременен танц в Европа, разбира се е голямо признание за всеки артист. Не мисля, че в пълна степен съм успял да усетя на 100 % какъв огромен успех е това и съм убеден, че ще ми повлияе много повече след време. Определено смятам, че би се изразило в насока да бъда още по-смел и да си позволя още по-безгранично да експериментирам в това, което правя. Признанието определено е много силен стимул и то не само за мен, но и за целия екип, с който работя.

А FLAPSƎ как те промени?
Аз успях да затвърдя един нов подход в работата си. Става въпрос за това да се захванеш за работа без предварителни намерения какво точно трябва да направиш; за моментите, в които нямаш конкретната посока накъде да продължиш. Започнах да се наслаждавам на това състояние на неопределеност без да притискам „нещото“ да излезе и въобще да смятам, че на всяка цена трябва да се случи. Точно в този момент на наслаждаване, на отпускане, на изживяване на ситуацията, видях, че се ражда изкуството, което в крайна сметка се оказва истинско. Винаги решенията ми, взети по такъв начин, са били най-точни. В това отношение F63.9 беше по-различен от предишните ми спектакли и сега, с FLAPSƎ, този подход се затвърди и това ме прави много радостен.

Има ли връзка между F63.9 и FLAPSƎ?
Това, което съм забелязал е, че винаги има връзка между последното ти представление и новото. Може би не можеш в пълна степен да се изчистиш от първоначалната идея, още повече, когато двете представления се раждат непосредствено едно след друго. Провокацията и посоката, в които работим сега, а именно вещоманията, не се доближават до тези на F63.9 и любовта като психическо разстройство. От друга страна, възможността човек да изживява момента сега е нещо, което присъства и в двете представления. Според мен, ако съм създал някаква връзка между двата спектакъла, то е било на подсъзнателно ниво и за момента не изпитвам нужда да анализирам това.

С какво FLAPSƎ се различава от останалите представления, които си поставял?
Движението като изразно средство тук е по-различно. Може да се каже, че е по-скоро резултат от емоцията и изживяването на конкретния момент, отколкото хореография.

 Въпросите зададе Яна Янева


Не пропускайте премиерните дати на FLAPSƎ: 24 и 25 ноември!