Проект за дисоциацията
Хореографът и изпълнител Лидия Зимер пристигна в София на 15 юни 2017г. от далечната Канада, за да разработи своя проект “The Dissociation Project” в рамките на ”Резидентската програма на Derida Dance Center”, проект част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г. Лидия бе избрана между 111 чуждестранни кандидати за програмата, която се провежда за седма поредна година в първия в България център за съвременен танц.
Лидия Зимер е от Халифакс, Нова Скотия, но през 2007 година завършва училището за изкуства Walnut Hill School for the Arts в Бостън, след което е приета със стипендия в The Boston Conservatory Dance Division, откъдето се дипломира с Бакалавърска степен за изящни изкуства. Била е част от различни танцови програми в Канада и САЩ, като тренинг програмите на Canada’s National Ballet School, Royal Winnipeg Ballet School, Springboard Danse Montreal, and Halifax Dance Association, Jacob’s Pillow Contemporary Traditions, Hubbard Street Dance Chicago, and The Movement Invention Project. В периода октомври 2011 - май 2013 Лидия създава в Лос Анджелис няколко успешни солови и групови разработки и участва в премиерата на представление на Julie Bour (Франция).
След като се връща в Бостън през 2013, Лидия преподава в Walnut Hill School for the Arts и The Boston Conservatory. Там е включена като специален артист на фестивала Boston Contemporary Dance Festival и участва в премиерен пърформанс на Chavi Bansal (Холандия). По време на резиденцията и в Кеймбридж, Масачузетс, Лидия създава премиерното си представление Bonne Nuit за CRAWL в White Box Art Center, Ню Йорк. Към днешна дата Лидия преподава модерен и съвременен танц в Нова Скотия и танцува като изпълнител за Rhonda Baker/ Akenbowe Dance. През май 2017 година представя 30-минутно представление в Dalhousie Arts Centre в Халифакс, проект, който е подкрепен от Canada Council for the Arts и Arts Nova Scotia.
Екипът на Derida Dance Center също избира да подкрепи новия проект на Лидия, вдъхновен от дисоциацията, който тя разработи в рамките на месец в София. Какво всъщност е дисоциация? Дефинициите, които съществуват за това понятие са много. Може да се определи като отделяне на едно нещо от друго или като състояние на изключване. Това може да е отделянето един от друг на обикновено свързани помежду си психични процеси, което води до създаването на група, функционираща независимо от цялото. Това отклонение може да доведе в крайни случаи до психически смущения като раздвоение на личността. Дисоциация е и разделянето на една молекула на по-малки такива, атоми или йони, особено чрез обратим процес. “The Dissociation Project” съответно се фокусира върху разширяването на тези концепции и идеи, и представянето им чрез движение. В края на резидентския период на Лидия работата в прогес на “The Dissociation Project” бе представена на 14.07. от 19.00ч. на Сцена Дерида.
Част от програмата на резиденцията на Лидия в София бе и едноседмичен уъркшоп, който се проведе в Derida Dance Center. В рамките на 10-часовата танцова работилница Лидия работи с млади, обучаващи се български танцьори от интензивната програма за съвременен танц Dance PORT Derida, финансирана с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Работното ателие с тях се проведе от 26.06 до 30.06 в интервала 15.30 - 17.30ч. В рамките на ежедневното двучасовото занимание с нея, танцьорите имаха възможността да се включат в едночасов клас по съвременен танц, базиран на различните съвременни техники, в които Лидия е обучавана - Греъм, Лимон, Хортън и Каунтъртехника, както и импровизационна техника, базирана на личните и изследвания в тази посока, едновременно с техниките Гага, Форсайт, Кънингам и Релийз. Петдневната танцова работилница завърши с кратка презентация на материала, върху който танцьорите са работили с Лидия. Представянето се състоя на 30.06 от 18.30 часа в Derida Dance Center.
***
Разговор с Лидия Зимер за новия и проект и преживяването и в България
В: Танцувала си в 3 различни държави. Какво виждаш като разлика в културата на различните хора, което също се отразява върху техния танц?
Л: В Канада и Съединените щати откривам, че много от продукциите и от танцови произведения са политически изразителни. Танцьорите и хореографите използват обучението си, за да бъдат активисти чрез изкуството, което е много важно за света през 2017 г.
В: Как се спря на дисоциацията и как точно те вдъхнови тя за създаването на новия ти проект?
Л: Интересувам се от това, как мозъкът и тялото се справят с травмата и установих, че много хора „се отделят“ като начин да се справят с нея - моят проект се занимава с движенческите решения на чувството да си отделен или да загубиш представа за времето.
В: Кой от двата процеса "асоциация – дисоциация“ намираш за по-силен и по-важен?
Л: Точно в момента в моя живот дисоциацията в частност предизвиква много въпроси, свързани с моето движение и практика като танцьор и хореограф.
В: Какво е посланието на проекта ти?
Л: Все още търся това! Мисля, че най-близкото, което виждам като послание, е да си смомняме, че всеки винаги се бори с нещо в своя живот и да имаме това предвид.
В: Каква е разликата между това да си хореограф и учител и да си просто изпълнител? Коя роля ти допада повече?
Л: Обичам да бъда на сцената и да съм изпълнител, адреналинът ми скача до небето. Като хореограф понякога трябва да изоставиш идеята, която си имал и да започнеш отначало, а понякога идеята проработва! Като учител цялото ми внимание е върху учениците и се опитвам да подобря разбирането им за движението: тялото има безкрайни начини да се движи.
В: Какво прави танцьора танцьор?
Л: Това е труден въпрос, защото вярвам, че всеки дълбоко в себе си може да танцува. Професионалните танцьори преминават през часове и часове обучение, за да усъвършенстват тялото си и да пресъздадат движението, което хореографът изисква от тях. Има и "сценично присъствие", което някои танцьори изглежда имат повече от други. Вярвам, че това е енергия, която се освобождава на сцената и се дава на публиката. Сцената е магическо място, то е като друг свят! Важно е наистина да живеем в този свят.
В: Какво дава танцът, което би било полезно за всеки човек?
Л: Танцуването носи цялостно съзнание на вашето тяло в космоса и във връзка с хората и света около вас. То ви дава усещане за чувствителност към кожата, мускулите и костите. Също така танцуването е учител и може да ви помогне да преминете през трудни времена в живота си. Мисля, че танците подобряват качеството на живот.
В: Кое е най- странното /щурото /забавното преживяване, което си имала като артист?
Л: Честно казано, мисля, че разнообразието от хора, които съм срещала досега в живота ми, е изключително. Независимо дали става дума за тренировъчен опит, танцов фестивал, преподаване, хореография или представление - срещата с колеги танцьори е специално преживяване. Чувствам, че имам автоматично връзка с някой, който танцува, това е неизречена връзка. В танцовата общност наистина се грижим един за друг.
В: Намираш ли разлика между идеята/възприятието/отношението към танца в България и чужбина?
Л: Мога само да говоря с опита си с Derida и мога да кажа с увереност, че Derida е специално място. Много е гостоприемно и танцьорите в програмата Dance PORT Derida са отдадени и ангажирани с към това да се учат и да се развиват.
В: Какво ще запомниш от България?
Л: Вие знаете как да купонясвате, хаха! Също така искам да осиновя всички бездомни котки и кучета.
В: Какво ще запомниш от Дерида?
Л: Почувствах много творческа енергия, докато бях в Дерида и всеки ден можех да експериментирам с нови идеи в студиото. Креативният блокаж може да се получи често; имаше само един ден, когато се почувствах блокирана (беше твърде горещо навън).
В: Какво би искала да оставиш като послание след себе си?
Л: Продължавайте да експериментирате! Доверете се на тялото си.
***
Проектът "Резидентска програма на Derida Dance Center" e част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г.
Сайтът Dancing Opportunities е медиен партньор на Derida Dance Center по проекта.
< Предишна | Следваща > |
---|