Алиша Кристоф-Уолш – “Shift(h)er”
Shift(h)er е сладко-горчива любовна история, която изследва как идеализираните спомени и носталгичните чувства могат да резонират в човека на физическо и емоционално ниво, дълго след като той се е влюбил. Началото на този пърформанс идва от интереса на Алиша към значението на думата „shift”, която в ирландския значи както „движа/премествам нещо“, така и „целувам страстно“. Shift(h)er е откровен и вълнуващ пърформанс, пълен с нюансирани движения и преекспонирани крайни състояния.
Алиша е съвременен танцьор от Бостън, САЩ, която в момента живее в Ирландия. Тя е завършила Консерваторията в Бостън със специалност „Съвременен танц“ и е представяла работата си в Ню Йорк, Бостън, Ню Хемпшир и в Ирландия.
Културна фондация „А25“ – “Кардиограма”
Идеята, драматургията, сценографията и звуковата среда в „Кардиограма” са на „дигиталния художник“ Мартин Пенев, който не позволява спектакълът да бъде просто танцов, но го превръща и във визуален пърформанс, където средата е отделен персонаж.
Едновременно ограничаващи и освобождаващи, костюмите са на Мира Петрова, а асистент-продукция е Стефан Дончев. Музиката е съвместна работа на Мартин Пенев и Станислав Генадиев. В пърформанса участва и актрисата Гергана Христова. Хореографията и танцът са на тандемът Виолета Витанова – Станислав Генадиев. С туптящи танцово-сетивни пулсации, пърформансът посреща зрителите директно в дълбините на психиката на главния герой. Ще го видите изгубен сред собствените му обсесии и лъжливи проекции, които придобиват автономност, плашат го и го привличат.
Катлийн Доуърти – „Преследване на сенки“
„Преследване не сенки“ се случи поради нуждата от премисляне на неибежността на живота. Какво е това, което ни движи напред? Защо продължаваме да живеем? Как продължаваме? Позитивно ли е? Осъзнаваме ли нашите желания и избори, житейски решения или пък вихърът ни приближава към неизбежния край?
Физически целта винаги е била да преодоляваме граници – телесни и емоционални докато пазим холистичен подход към тялото – да минимизираме нараняването и максимизираме генерирането на енергия. Връзката с физическото и емоционално тяло води до по-силна връзка със съзидателния процес и публиката.
Катлийн е ирландски танцов специалист. Тя работи в Словения и Ирландия. Завършила е Северното училище за съвременен танц и е била танцьор в Танцовия театър на Ирландия, Ирландския модерен танцов театър, уелската танцова компания Ffin Dance. Тя е репетиционен директор на танцовата компания Threads Dance в Лондон и е режисирала представления на въздуната танцова сензация Paper Dolls.
[UN]Limited Edition – Искра Иванова
[UN]Limited Edition е мултимедиен пърформанс, в който обектът е поставен в лимитирано пространство, дигитализиран и мултиплициран. По този начин той се разпространява в пространството свободно и изгражда свой собствен характер. Пърформансът от една страна разглежда връзката копие – оригинал, а от друга връзката и баланса между ‘live performance’ и дигиталното.
LORA - Оз Мулай (Израел) и Лаура Аренд (Франция)
Оз Мулай е роден през 1983 година в Израел. Оз е припознат като отличен танцьор и е награден със стипендия от Американско-Израелската културна фондация. Лаура Аренд е родена през 1990 година във Франция. Завършва Националната танцова консерватория (CNSM) и за един сезон е част от трупата на младежкия балет на CNSM. Едновременно с това Лаура Аренд основава танцовата компания Laboration Art Company. Нейни представления са представяни в мистичната Judson Church в Ню Йорк, както и в Scène National du Carreau, Франция.
Спектакълът LORA, върху който те работят в България е изследване на дълбинните процеси в човешката душа и изважда на повърхността идеите за лудостта и границите, мрака и забранените сенки у всеки от нас.
Тоня Зику (Гърция) – „Създаване на граници“
Тоня Зику е родена в Атина през 1986 и завършва Университета „Марианова – Траста“ със специалност Танцово изкуство.
„Проектът „Създаване на граници“ е основан върху идеята как границите могат да ни помогнат да бъдем по-креативни и в крайна сметка да ни освободят. Когато танцуваме, границите са вече там – в пространството, във времето, в енергията, в собственото ни тяло и ние ги ползваме дори и несъзнателно. Това, което проектът опитва да открие е какво се случва, когато използваме границите съзнателно, когато те станат цел. Ще се промени ли всичко, движението ни или усещането ни за пространство?“
„Илюзии“ – резиденция на Младен Алексиев
„Илюзии“ протича като своеобразен „филм на живота“, разказан от мига на равносметката, когато целият живот преминава „като на лента“. Опитът на автора, световноизвестният съвременен руски драматург Иван Вирипаев, като сценарист и режисьор на няколко филма (сред които – „Кислород“ и „Еуфория“) и неговото кинематографично мислене, оставят отчетлив отпечатък върху текста.
Текст: Иван Вирипаев
Превод: Нева Мичева
Режисура: Младен Алексиев
Сценография, костюми, допълнително видео: Евгения Сърбева
Авторска музика: Калин Николов
Камера: Боряна Пандова, Иван Дончев
Монтаж: Стоян Велинов
Графичен дизайн: What if…
| < Предишна | Следваща > |
|---|