Проектът „Реките на Европа” се реализира между културни организации от 8 европейски държави и е финансиран по програма „Култура 2007-2013” на Европейската комисия. Той включва създаването на мултижанров спектакъл в сферата на съвременния танц, визуалните и музикални изкуства, който изследва ролята на европейските реки в историческото и културно развитие на Стария континент.
Derida Dance Center е проектният партньор, отговорен за съвременния танцов пърформанс, част от цялостния спектакъл, който ще бъде представен на кораб по река Дунав и на суша общо 51 пъти в 30 европейски града, 11 държави през месеците август и септември 2014 година.
Анна Гуляш е танцьор и хореограф. Родом от Унгария, тя работи на местно и интернационлно ниво.
Взима участие в международни уъркшопи и проекти като DCL – проект между танцьори от различни държави, базиран в Словения. В момента тя работи на свободна практика и учи хореография в Унгарската танцова академия. В проекта "Реките на Европа" Анна е репетиционен директор и асистент на хореографа на Derida Dance Живко Желязков.
https://www.youtube.com/channel/UCS_4AJHXUSk0qe1Rrq4EHpA
Чувала ли си преди за Дерида Денс?
Да, имала съм колеги, които са работили с тях. Monocrossing е реализиран с участието на Central Europe Dance Theater. Освен това двама унгарски танцьори работиха в ASA. Имам много колеги, които са работили с тях и съм чувала много, както и съм запозната с тяхната работа.
Как намираш работата с Живко Желязков от гледната точка на хореограф?
Работата с Живко е чудесен опит. Намирам работите му за много интересни. Любопитно ми е как създава толкова прецизна и минималистична структура и движения. Как е възможно да изградиш подобно нещо, особено за толкова кратко време. Интересно е да се наблюдава прогреса на работата. Предизвикателство е и защото аз съм треньор, директор и асистент. Трябва да знам какво решава той и как е създадено всяко нещо. Незаменимо преживяване е.
Чустваш ли се свързана с другите артисти и как виждаш своето място в проекта?
В началото бях изплашена, защото бях пропуснала началото на проекта и се присъединих на по-късен етап. Имах малко време, за да опозная Живко и начина му на работа. Общо взето имах 2-3 дни преди да пристигнем в София. За щастие комуникацията с Живко, с танцьорите, музикантите, видео артиста, с целия екип се оказа лесна. Мисля, че това се дъжи на факта, че всички идваме от различни държави, имаме различен културен опит и сме отворени към сътрудничество. Всички приемаме идеите на другия. Затова ми е лесно да съм част от проекта. Нямаме стресови ситуации, при които да липсва уважение към чуждата идея. Много ценя това.
Какво е най-голямото предизвикателство за теб в този проект?
Най-голямото предизвикателство за мен беше, че не знаех каква точно ще бъде ролята ми и не можех да се подготвя. Оказах се обаче в любимата си позиция – да съм наясно с ролята на всеки и да синхронизирам процеса. Например, трябва да знам какво правят танцьорите, музикантите, какво иска Живко от тях и как да им го обясня. По време на спектаклите трябва да знам в детайл кога се случва всяко нещо, така че това е много комплексна работа.
Важно ли е според теб това, че музикантите са тук и работят с всички?
Много по-добре е да са тук, защото имахме само основите на музиката ни. Сега можем да видим как те създават музиката – частично записана и частично наживо. По-лесно е и за танцьорите да разберат и научат музиката преди да излязат на сцената.
Трудната част е, че имаме малко време да свикнем един с друг. Това е което плаши танцьорите, музикантите и Живко. Но това е типичен проблем в такива проекти. В крайна сметка най-добре е, че сме тук и работим заедно.
Как виждаш концепцията на „Реките на Европа”? Какво мислиш за метафората за реката?
В началото се зачудих как никой не е организирал подобен проект досега, защото река Дунав е чудесно пространство за артистични инициативи. Реката дава структура. Рядко се срещата идеята за река не просто като вода или като граница, но като връзка за всички хора, които живеят по бреговете й. Много съм доволна, че някой я е видял като място за реализиране на артистичен проект, а не само като ресурс, например. Единственото, за което съжалявам, е че проектът се случва само в рамките на Европа.
Още един плюс, който предлага реката е смяната на градове и на публика. Много е полезно за танцьорите, че ще имат толкова различни публики с различен темперамент. Това дава перспектива и опит.
Как ти се струва София?
Много ми харесва. Изненадах се колко е лесно да схванеш как работи града. Освен това толкова много хора говорят английски, освен шофьорите на автобуси. София е приятно място за живеене.
Интервю на Цветина Веселинова
Спектакълът ще стартира официалния си тур с първо представление на 16-ти август в Регенсбург, Германия. Повече за „Реките на Европа“ можете да научите от http://www.riversofeurope.org/
Проектът е финансиран по Програма „Култура“ 2007-2013 на Европейската комисия, както и с помощта на Столична програма „Култура“ и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г.
< Предишна | Следваща > |
---|