Елена Ангелова
Макар и да е изминала седмица от пътуването ми в Салдус, Латвия, все още си спомням вълнуващите разговори край къщата с езерото, хората от цял свят, които споделят моите интереси и, разбира се, сауната. Едновременно изключително приятно преживяване и шанс за научаване на нови тенденции в областта на танца, това събитие остава в мен като най-яркият спомен от лятото.
Тук ще споделя рефлексии от поредното издание на международния фестивал „The new dance into the new venue”. Проектът обединяваше присъствията на професионалисти от света на теорията и практиката на съвременния танц от Дания, Швеция, Финландия, Исландия, Естония, САЩ, Франция и България. В панелните дискусии целта беше да се провокира дебат около въпросите какви са днес добрия критик, добрия артист и добрата публика за съвременен танц. Макар и отначало да не бях сигурна какво означава това понятие, разбрах че в процеса на разговор то се търси, проблематизира, развива и в края на сесията определено се придобива разширена и обогатена представа с помощта на добрите практики от другите страни.
Всяка сутрин от тридневната програма започваше с кратък танцов клас с различните практици - гости на фестивала. Лучиана Ачгар (САЩ) проведе с нас динамична медитация, Моа Салин (Швеция) ни запозна с кратък авторски тренинг, а Елина Гайтукевика (Латвия) ни въведе в автоматичното танцуване, вдъхновено от автоматичното писане от традицията на дадаистите. Колко различни подходи само за три дни!
Това впечатление се допълваше и от лекциите по-късно през деня. Чрез Анмари Отранд (Франция) за първи път се докоснах до мисленето за танца през биологичното начало, през знанието за функцията на органите и най-вече чрез осъзнаването на фашиата (fascia) в тялото. След като тя представи книгата си „Ballet Body Logic” Макс Ринанен (Финландия) теоретизира върху границите и ролите на критика в наши дни. Философ по образование, той като че ли даде контекст на събитието, давайки примери от Лесинг до Лиотар за все по-размиващите се граници на ролите на драматурга и критика.
Предпоследната вечер ние гледахме „Corpuss”, представление, поканено от Рига в Училището по изкуства в Салдус и имахме възможност да се докоснем до съвременния танц в Латвия. Разбира се, дълго след това дебатирахме върху видяното, анализирайки, сравнявайки или просто споделяйки за тенденциите в родните ни страни. Това дори кристализира в статия, която написах, „On two performances in Saldus”, публикувана в интернет платформата за танцова критика www.journal.dance.lv.
Организаторът (или драматургът?) на събитието, Инта Балоде (Латвия) се беше постарала да създаде динамична среда в една спокойна атмосфера (Инта Балоде е също така и създателят на горепосочения уеб портал). Плуване в езерото, панелни дискусии, танцови класове на открито и закрито, лекции и сауна непринудено се редуваха и времето минаваше все по-бързо и по-бързо.
Ето че дойде ред на последната вечер на фестивала, The performance night, на новата и учудващо подходяща за съвременен танц сцена на Училището по изкуства. Тук Анемари Отер създаде пърформанс с децата от училището и останалити артисти-гости от фестивала, след това аз и Елена Яцинта (Латвия) направихме съкратено представяне на “Tongue” и на финала Моа Сахлин представи своето соло “Summer feet in Saldus”. Една наистина запомняща се вечер, в която теория, практика и критика от света на съвременен танц се съединиха в истински невероятно преживяване.
Всичко това нямаше да бъде възможно без подкрепата на Derida Dance Center, Nordic-Baltic Mobility program, “Culture”, Kulturkontakt Nord, Trust for mutual understanding, Movement research, Valsts Culturcapitala fonds.
| < Предишна | Следваща > |
|---|