Емилия Занкина е сред най-топлите и прекрасни хора, които през последната година срещнахме при нас в Derida Dance Center. Като преподавател по съвременен танц (Техника Греъм), тя е щедра и подкрепяща. Като част от екипа на програмата Dance PORT Derida, тя предаде голяма част от знанието си напълно безвъзмездно. Не можем да не се изпълваме от удоволствие, че имаме приятел като Еми. А интервюто с нея носи усещане за зрялост и свобода.
Еми, ти имаш много роли – на майка, на преподавател по политически науки и съвременен танцов изпълнител. Как ги възприемаш?
Мисля, че всеки човек съчетава множество роли. Вярно е, че сред политолозите танцьорите едва ли сме много, но мисля, че макар и доста различни, тези две сфери изискват подобни умения. И в науката и в танца се изисква усърдие и постоянство, както и много сърце и желание. И в преподаването на танци и на политически науки се изисква умение да раздробиш сложните стъпки или концепции на достъпно ниво и да вникнеш в мисленето на хората, които се опитваш да научиш на нещо.
А що се отнася до сравнително новата за мен роля на майка – всички клишета са истина – това наистина е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Мисля, че всяка майка има много други роли и задължения и в тази връзка смятам за изключително важно да градим общество, където жените (в това число и майките) да имат възможност да се реализират в различни сфери. Според мен една майка с разнообразни интереси може да предложи много на детето си.
Какво те мотивира?
Любопитсвото ми към света и към развитието на човека. Мисля, че човека е невероятно творение, което непрекъснато се развива. Именно тази динамика ме вдъхновява, това, че всичко се променя – и политиката, и изкуството, и човешката душевност.
Derida Dance Center е едно от малкото места, където се преподава Греъм техника в България. Има ли аудитория, почва за нея тук?
За моя голяма радост и изненада – да. Има голям интерес към Греъм техниката и от професионални танцьори и от любители. В Дерида вече има стабилна група, с която напредваме и надграждаме с всеки клас. По-важното е, че има точната нагласа към това изкуство, защото Греъм техниката изисква едно различно виждане за движението и танца и за това как те се съотнасят към тялото и душевността на изпълнителя. Всяко движение в Греъм започва от „центъра” на тялото, следва една логика на действие, взаимодействие и противодействие, и води до съвсем различно усещане за движението – то е осмислено, интернализирано и индивидуално. В Греъм няма стремеж към уеднаквяване, а напротив. Мисля, че в България има много хора, които оценяват и разбират тази танцова „философия”.
Учила си и си танцувала в Щатите. По какво си приличаме и по какво се различаваме от американците?
Това е много дълга тема. Това, което можем да научим от американската култура е повече толерантност, повече добронамереност към непознатия, и повече позитивизъм. Това, което научих в САЩ е, че наистина животът ми до голяма степен е в мои ръце и успехите и провалите са продукт на моите действия. Това ме направи по-отговорен човек, отговорен към другите и към мен самата, и разви у мен крайно неодобрение към културата на постоянното оплакване от нещо или някого. В България има много талант във много сфери и нацията ни с нищо не отстъпва на американската. В САЩ срещнах невероятно талантливи българи, които са си извоювали позиции и признание. Но мисля, че на колективно ниво тук липсва отговорност – отговорност към себе си (и разбиране, че никой не ти дължи нищо), отговорност към близките (това го има), и отговорност на ниво общество (а това малко го има).
Защо се върна в България?
Трябва да призная, че се върнах поради това, че ми предложиха хубава и предизвикателна работа в Американския университет в България, а не поради носталгия по родината. Аз съм живяла на не едно място по света и след толкова години странстване ми е трудно да се определям в национални категории. Да, България е прекрасно място и място, към което винаги ще се завръщам, независимо къде живея – тук съм отраснала. Но аз съм дете на глобализацията и съм прекарала по-голямата част от съзнателния си живот другаде– приятелите ми са пръснати по целия свят и са от различни националности, вижданията ми са продукт на много места и много изживявания. Радвам се, че в момента съм в България. Срещнах нови, невероятни хора тук в Дерида. Радвам се на прекрасен живот и в професионален, и в личен план. Знам, че хубавите неща бързо свършват, затова грабя с шепи от щастието, докато ме е навестило.
Какво те кара да продължаваш да танцуваш?
Танцът е част от мен. Да танцувам не е избор, а необходимост. Мисля, че всеки танцьор се чувства така, защото от икономическа гледна точка танцовата професия си е мазохизъм. Ние танцуваме, защото това сме ние. И когато нямаме пари да си платим сметките и когато сме позабогатели, и когато сме весели и когато сме тъжни – ние танцуваме. За това съм толкова щастлива, че има такова място като Дерида, което предоставя възможност на тези от нас, които се чувстват по този начин да танцуват и да се развиват.
Твоите часове представляват не само танц, но и духовно освобождаване. На това ли искаш да научиш учениците си?
Абсолютно. Най-важната ми цел е да накарам всеки да се чувства добре в кожата си. Танцът е красив тогава, когато изпълнителят изразява себе си чрез движението и се чувства добре от това си действие. Съвременния танц ни учи на това, че движението има много форми, телата имат много форми – всяка една може да бъде красива. Класовете ми целят да развият индивидуалността у всеки и чувството на удоволетворение от движението – танцът не е запазена марка за професионалисти, той е една от най-естествените и древни човешки дейности.
А как той променя ежедневието ти?
Имало е периоди от живота ми, когато танцът е отсъствал по една или друга причина. Тези периоди са били трудни за мен и винаги съм гледала на тях като преходни. Танцът ми носи физически и умствен комфорт. Събира тялото и духа ми в едно. Не знам какво ще правя като ме подгони артритът и остеопорозата. Предполагам, че ще се превърна е едно много кисело и сприхаво бабе.
Лудост ли е съвременният танц?
Ами ако се изпълнява от луди, ха-ха. Не, не мисля. Съвременният танц е най-малко каноничен (в сравнение с други танцови форми като балет или фолклор). В този смисъл той ни позволява да освободим емоциите си в многообразни форми. Понякога наистина може да изглеждаме като луди, но мисля че по-скоро ни кара да се чувстваме свободни.
С каква мечта се събуждаш?
Децата ми винаги да се събуждат с усмивка, а човечеството да достигне ерата на космическото пътуване. Аз съм голям фен на StarTrek. Мисля, че там е представено възможно най-доброто възможно бъдеще на човечеството. Знам, че е утопично и нереалистично, но нали най-важната функция на мечтите е да ни накарат да си представим друга реалност.
Къде откриваш любовта?
Навсякъде, където има хора. Наскоро празнувахме няколко рождени дни в Дерида. Беше прекрасно. Струеше толкова любов. Хората не могат да не се обичат, когато правят хубави неща заедно. Пожелавам на всеки да намери такъв кръг от хора, тогава любовта няма да му се размине.
Как определяш своята роля като градивна част от живота на децата ти, студентите ти и учениците ти в Дерида? Каква е голямата цел?
Себеосмислянето. Бих искала да помогна на децата ми, на студентите ми и на учениците в Дерида да стигнат до ниво на себеосмисляне. Какво разбирам под това – способността да разглеждаш себе си като част от дадено общество, като част от човечеството и човешката история, и силата да понесеш тежестта на това осъзнаване със всичките му ограничения, задължения и радости.
Най-важното нещо в танца е осъзнаването на пространството като измерение и нашето място в това пространсво. Мисля, че тази логика е приложима и на ниво общество и човечество. Най-малкото ще ни направи по-дорби шофьори, ха-ха.
Интервю на Цветина Веселинова
| < Prev | Next > |
|---|