Balkan Dance Reality Show
„Balkan Dance Reality Show“ е международен проект на фондация „Brainstore Project“, който изследва характеристиките на съвременния танц в различни културни контексти на страни от Балканския регион. Проектът се занимава с неговото естетическо и културно – политическо развитие след 1989 г. и рефлексиите му спрямо западноевропейския танц. „Balkan Dance Reality Show” използва формата на реалити шоу като основно средство за изграждането на структурата и естетиката на представлението. Свръх театрализираната ситуация на ТВ формата служи и за преразглеждане на отношенията между съвременна танцова творба и публика; съвременна танцова творба и ролята на куратора; съвременна танцова творба и артистичния пазар. „Balkan dance reality show” е колективна работа между Ива Свещарова, Вили Прагер (България), Соня Преград (Хърватия), Роза Берман (Германия) и Ангелина Георгиева (България) – драматург на представлението.
Проектът прави своята резиденция в Derida Dance Center през февруари 2015.
Тризависим 2015
През месеците февруари и март 2015 Derida Dance Center беше домакин на шестото издание на проект "Тризависим 2015" за съвременен танц и пърформанс, организиран от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България и Културна фондация "А25".
В рамките на проекта трима хореографи работиха по своите спектакли:
Виолета Витанова с "3V" – пърформанс, припомнящ древната фигура на вещицата (от прил. вещ – знаещ и умеещ) и обрисуващ женското между опозициите „призвание-живот” (Vocation – Life), „жертва-сила” (Victim – Power), „обет - завет” (Vow – Testament).
Петя Мукова с "Гравитон" – танцово търсене на примирие между осъзнатата невъзможност да останем в собствената си зона на безтегловност, далеч от чуждите влияния, и непреодолимия стремеж към принадлежност, който ни принуждава да се адаптираме, преминавайки през зоната на взаимодействието и гравитацията.
Филип Миланов с "Distance" – видео-инсталация, изследваща взаимоотношенията между два противоположни персонажа в ситуация, в която възможността за контакт с друг не съществува. Борба между различията и зависимостта от социума.
Михаела Гривева - "Slipstream"
През месец май 2015 резидент на Derida Dance Center вече за втори път е Михаела Гривева. Тя работи по своя авторски проект - "Slipstream".
Slipstream е региoн зад движещ се обект, чиято диря се движи със скорост близка до тази на обекта. Вдъхновена от явлението, хореографът Михаела Гривева прилага този принцип в човешките взаимоотношения. Поставени в един свят на нови измерения и чувствителност участниците биват стимулирани от различни импулси, които създават постоянно променящa се йерархия в групата.
Премиера на 4-ти юни 2015 г. по време на фестивала за театър и съвременен танц "Черната кутия" в град Пловдив.
Killer - Сдружение "Creative Box"
През май и юни своята резиденция в Derida Dance Center прави сдружение „Creative Box” с проекта “Killer”.
Танцовият пръформанс е провокативна намеса в статуквото на клишираната ценност и в иронична демитологизация на образа на човешкото като божествено.
Главният герой (Килъра – изпълнен от Станислав Генадиев) носи дара на смъртта. Страхът в общуването логично води до избистрянето на мотото “като не мога да творя, ще разрушавам”. Тази реплика спрямо ницшеанската константа “което не ме убива, ме прави по-силен” създава диалога между Килъра и неговата бъдеща единствена любов (изпълнена от Виолета Витанова). В изграждането си като Богочовек той осъзнава, че самото убиване е без значение, но е способен да му придаде такова и в името на преобърнатите ценности, етично оценяван отстрани, героят се мисли за зло и се бори непрекъснато срещу доброто, за да има причина да бъде.
ТС "Студентина"
Проектът на ТС "Студентина" изследва важността и неотменната необходимост от танца (изкуството въобще) като вътрешноприсъща за човека, която придава цел и смисъл и чрез която се продолява усещането за празнота и скуката. Темата е вдъхновена от книгата на Боян Манчев "Тялото-метаморфоза".
Друг акцент на танцовия проект е човешката същност като навлизане в "неизвестното". Тук водеща е идеята на Славой Жижек за "uknown known" - това, което не знаем, че знаем и което ни ръководи дори в ежедневието, оставяйки ни да си мислим, че взимаме автономни решения.
В изграждането на формата на спектакъла ще бъдат използвани съвременен танц, контактна импровизация, документален театър и моментна композиция.
Сидра Бел - residuals
Сидра Бел е хореограф и преподавател, иноватор в развитието на танца, изследвайки връзката между тялото, движението, паметта и спомените по непознат начин. От 13 години тя е мениджър и артистичен директор на собствена танцова компания в Ню Йорк, със забележителен прием от страна на публика и критика. Спектаклите й са гостували в най-престижните зали в САЩ, Дания, Франция, Австрия, Турция, Германия, Китай, Канада, Корея, Аруба, Бразилия и Гърция. Сидра Бел е и автор на хореографията към филма „TEST”, номиниран за най-добър независим филм през 2015 година в САЩ (Independent Spirit Award).
Ребека Марголик (Канада) е част от Sidra Bell Dance New York за четвърта поредна година. След като завършва танцовото си образование в New York University с отличие, тя работи с едни от най-именитите американски и канадски хореографи – Чей Кюблер, Чък Уилт, Дерик Белхъм – и не спира да обикаля света, участвайки в разнообразни проекти.
Тушрик Фредерикс е талантлив млад танцьор от Йоханесбург, също получил образованиято си в Ню Йорк. След участието си в проекти на Даниел Агами, Милтън Майерс, Синди Салгадо и други, се присъединява към Sidra Bell Dance New York.
В Derida Dance Center Сидра Бел направи резиденция със спектакъла residuals - "чиста природа в кратка форма", според нейното определение.
Стефани Ханджийска - TheTimeStopper
През септември и октомври в Derida Dance Center резиденция направи Стефани Ханджийска – съвременен танцов изпълнител, преминал през обучителната и тренинг програма Dance PORT Derida и настоящ дебютиращ хореограф. В рамките на месец заедно с екип от изпълнители, музикант, сценограф и драматург, тя работи върху първия си авторски проект – TheTimeStopper.
“TheTimeStopper” е танцов пърформанс на тема общуването между поколенията и изчезващата връзка между тях. Той представя срещата между възрастни и млади актьори, които разказват историите си и комуникират помежду си чрез изразните средства на физическия театър и съвременния танц. Младите научават историята на възрастните, а те пък опознават съвременността.
Марион Алзю и Михаел Аврон (Compagnie Ma) - "W"
"W" е обмен между танца и музиката. Как да представиш този диалог, който често е обект на хореография, а може би и очевиден, в една нова среща така, че да покажеш това, което свързва.
Връзката между двама души, две енергии, между усещане и звук, между нишката и масурчето, между тебешира и линията...Отношения, семейни дървета, приятелства. Връзката с другите е неизбежна. Животът ни свързва. Вярвания, знание, идеологии, усещания, събития, символика, универсалност, всичко ни свързва и довежда до обща вселена, вселена на общуване. Част сме от тази решетка от нишки, цикли, които образуват голяма мрежа от невидими и силни вълни, свързани с ядрото. Нужно е да сме част от мрежата, за да бъдем свързани. Трябва да се хванем за невидимото и неопределеното, за да създадем контакт, връзка, да се докоснем до идеята за съществуване. Да бъдем последвани и уважавани.
На сцената ще си представим завеса от нишки, кабели, връзки. Това е глъч от връзки, като при концерт, който представя огромен компютър, грамаден ум - основното място, където паметта, спомените ни, картините на съзнанието и цялата ни реалност от отношения се случва.
Това е ерата на преходното. Световната мрежа определя темпото на вселената и връзва кухите връзки между хората. Технологията улеснява, модернизира, десоциализира. Гласове си говорят, представят се картини, а празнотата остава. Отдалечаваме се един от друг с най-голямо удоволствие.
И как, в това безжично общество на мрежи и вълни, можем да останем свързани с настоящето, привързани към спонтанната и осезаема реалност? Как да си хванем вътрешен мир и да направим очна ставка със себе си в свят, който пращи, пука, и се топи?
Да отидем отвъд връзката с нашето знание, да го посмачкаме така, че тя да стане по-неясна, по-малко разбираема, да опитаме да се намерим. Като в свободна от мрежата зона...
Мин Ли - Fetus Need
Мин Ли е много талантлив танцьор с богат опит. След като учи в Академията за танцово изкуство в Китай, той се присъединява към Националния балет на Китай, където работи в продължение на четири години. По-късно е приет в Клифорнийския институт по изкуства. Докато учи там, е поканен от Охад Нахарин да участва в спектакли на знаменитата израелска танцова компания Батшева.
"Силно повлиян съм от духа на времето, в което живеем, дигиталното време и ерата на саморекламата. Като че почти всеки, който се намира в определена възраст, има онлайн профил и социален кръг, които са по-активни от тези във физическия живот. Търсим внимание повече от всякога, лайк-овете, които събираме като че ли дефинират социалния ни статус или популярността ни. Стараем се да събираме приятели, харесвания, положителни коментари, за да се впишем в определени социални представи...понякога забравяме кое е реално и кое не, забравяме какво ценим, в какво се състои щастието ни." отговаря Мин на въпрос относно провокацията за създаването на проекта Fetus Need
Линдзи Рени Дери - Would_She
Would_She носи в сърцевината си духа на „стигането до крайност“. Темата е фокусирана върху поемането на риск, мотивирано от желанието да се чувстваш жив. „Би ли го сторила..?“, поставено като въпрос, предполага риск и дързост заедно с неизбежните им двойници – желание и кураж. Would_She потъва в темата за поемането на риск както концептуално, така и действено. Рискът може да бъде ужасяващ, но и въодушевяващ и тези усещания често са мост от ограничението към свободата, където жизнеността може да бъде тествана и вкусвана. Рисковете, които поемаме в нашия опит да се чувстваме живи, варират по скалата от неща, които леко ни изваждат от зоната ни на комфорт (като изпълнение на караоке) до такива, които ни ужасяват и завладяват (като skydiving). Отправила предизвикателство към себе си, не само за да покаже дързостта, вплетена в темата, но и самата тя да бъде дръзка като хореограф и изпълнител и да стигне до уязвимостта (единственото място, където истинският риск и куражът живеят), Линс неколкократно среща своята „граница“, което я държи в трепетна връзка с присъщата й живост през целия 45-минутен пърформанс.
Саджу Хари - "Coc u r worth it?"
Саджу Хари е родом от южна Индия, щата Керала. Развива се в разнообразие от сфери – електроинженерство, танци, бойни изкуства. В младостта си практикува една от най-старите бойни системи в света – каларипаяту, наричана още „бойното изкуство на хиндуистките богове“. От 2003 година Саджу живее във Великобритания, където работи като съвременен танцов изпълнител, хореограф и преподавател. Бил е част от Bedlam Dance Company, прословутите Akram Khan Company, Fabulous Beasts Dance Company с участия в турнета на три континента. Като хореограф той е работил и представял във Виена, Бирмингам, Лондон. Опита си в обучението той показа и в рамките на програмата Dance PORT Derida, а освен тук е преподавал в едни от най-емблематичните центрове за развитие на съвременен танц – The Place, Лондон, Akram Khan Company, както и с терапевтична цел на деца и младежи с увреждания и проблемно поведение.
По време на резиднецията си в Derida Dance Center Саджу работи по своя нов проект "Cos u r worth it?"
"Конфликтът в мен.
Конфликтът между моето ляво око и моето дясно око.
Конфликтът между плътта и костите.
Между показността и кръвта."
Гараж - колективна платформа на независими артисти - "Неон"
„Неон“ е колективен творчески процес, който изследва и популяризира тематиката около тялото и протеста, създавайки сценичен продукт – спектакъл. Проект „Неон“ съдържа принципи от философията и естетиката на танца Бурлеск, но без да го имитира. Също като неонът, Бурлеск е невидим през деня и носи скрити послания. Крайният продукт на този проект е спектакъл, който борави с тематиката на гражданския протест и актуалните социални проблематики чрез сатира, помпозност, сексуален тембър и флирт. Езикът на Бурлеск носи всичко това – той манифестира послание чрез въздействащ външен вид и визуално силни картини. Проект „Неон“ ще се занимава със създаването на обстановка и атмосфера, в която тялото няма нужда да следва обществени норми, а ще бъде тялото, което разговоря, смее се, критикува, обича, танцува и живее.
| < Предишна | Следваща > |
|---|