Интерактивният проект „Lār“ и ритуалите за посвещение
Тобая Буут- Ремърс е австралийски хореограф и изпълнител, и е един от избраните измежду 111 кандидати участници в Резидентската програма на Derida Dance Center през 2017 година. Обект на посещението му в София е интерактивното представление „Lār“, което разработва заедно с изпълнителя Лучия Морети. Презентацията на работния проект на представлението беше представено пред българска публика на 19 май 2017 на Сцена “Дерида”.
„Lār“ е интерактивно представление, което изследва ритуалa и обредите за посвещаване. То потапя в един свят, пълен със символика и образност, понякога тъмен и противопоставящ, понякога красив и трогателен. Като част от публиката сте поканени да се превърнете в пряк участник в обреда за посвещаване на изпълнителя, превръщайки се в нещо повече от свидетел на този универсален процес и да потърсите онази древна, но винаги присъстваща част от хуманността си, в която ритуалът и обредът са важен израз на това да бъдеш част от една група или общност.
По време на триседмичния работен процес на Тобая и Лучия в Derida Dance Center, успяхме да „уловим“ двамата артисти след цял ден репетиции в Студио 3 и да ги разпитаме за подробностите около „Lār“, за това какво е да обиколиш света с танцова стъпка и как се усеща балканският синдром от някой, идващ от толкова далеч.
Разговор с Тобая Буут-Ремърс за новия му проект, творческия процес и предизвикателствата
- Тобая, разкажи ни повече за „Lār“.
- Това е солов пърформанс, изпълняван от Лучия Морети. Концепцията на проекта е базирана на идеята за различните ритуали. Ще се опитаме да взаимодействаме с публиката- идеята е тя да стане част от спектакъла като играе ключови части от него.
- Какво те вдъхнови за създаването на „Lār“?
- Не знам. Интерактивните представления винаги са ми били интересни. Пробвал съм да правя подобни неща преди, но не толкова задълбочено, затова реших сега да изследвам темата по-подробно. В случая разглеждам ритуала като начин за изучаване на културите на народите, на това, което ни свързва като група, като общност. Ритуалът като нещо хубаво, през което преминават хората- например сватба, рожден ден, но и от гледна точка на по-тъмни елементи, на култовете и т.н. „Тъмното“ винаги ме е интригувало и това е още една причина да избера ритуалите като тема за представлението. Още повече, че те са нещо есенциално за човечеството, макар и да остават на заден план в днешно време.
- Как обикновено измисляш проектите си, имаш ли си специфично място, което провокира креативността ти, твой „ритуал за привличане на идеи“?
- Не съм сигурен. Мисля, че идеите идват отвсякъде. Тези, които остават интересни за мен във времето, а не са моментни, са тъмните неща, нещата, свързани с хората и човечеството като цяло, не съм от типа с абстрактните или красивите произведения; обичам движенията да са по-обемни, по-тежки физически. Това е главният ми интерес, Разбира се, в едни случаи той ще наклони повече към една тема, в други- към друга. Тези разлики обикновено са провокирани от допира до различни книги, филми, музика... каквото и да е, вдъхновението идва отвсякъде. Важно е и да допуснеш до себе си това, което ти е интересно, защото понякога нещо те грабва, но ти се държиш настрана от него. Трябва да намериш какво ти е интересно и да се позанимаеш с него, да прочетеш допълнително, да го разучиш. После да се опиташ да го превърнеш в история. Това е другото характерно за мен- винаги създавам истории, не е задължително да са под форма на вербален разказ, но трябва да дам нещо на публиката, върху което да се замисли и да се почуди. Обичам да си представям предварително картините и сцените, които тя ще види, да усетя предварително през какво ще премине.
- А какво искаш да види и да почувства публиката, гледайки „Lār“? Има ли определено послание, което искаш да предадеш на зрителите - нещо конкретно, което искаш да научат, да почувстват или по-скоро да ги провокираш да създадат своя интерпретация за това, което ще видят?
- Все още го обмислям. Иска ми се публиката да усети, че има принос към света, че чрез идването на дадено място, тя е причина нещо да се случи. Например, спектакълът не би се случил, ако тя не е там и не би се развил по такъв начин, ако зрителят не е част от него. В момента това, над което сме се съсредоточили, е персоналният процес - през какво преминава човек, когато се променя. Може би това е съобщението- израстването на един човек, промяната- като ритуал, процес, като нещо, което се случва на всеки - трансформацията от дете към юноша, от юноша към възрастен.
- А това историята на твоята промяна ли е, или изучаваш този процес като глобално явление?
- Изучавам го. Сюжетът е от една книга, която Лучия чете- „The women who ran with wolves” на Клариса Пинкола Естес. Става въпрос за личната трансформация и през какво преминава човек по време на този процес. Тема, свързана с всички, но специфичната версия, която ще видим, е базирана върху книгата и идеите в нея.
Кадри от едноседмичния уъркшоп с български танцьори от обучителната и тренинг програма Dance PORT Derida
Flow Physicality Bulgaria from Tobiah Booth-Remmers on Vimeo.
- Колко време отнема процесът на превръщане на идеята в готово представление, което виждаме на сцена?
- Зависи от проекта - колко е голям, колко хора участват, каква подкрепа имаш, какво финансиране... има много неща да се случват. Винаги може да отделиш повече време и да ползваш по-голямо финансиране, в зависимост доколко искаш да развиеш дадения проект. Отнема много работа да осигуриш нужните средства, но е много важно да го направиш, за да имаш добър резултат. Аз влагам много време в проучване на идеите и в обмислянето им, но после, когато сме в залата, действаме много по-бързо.
- А какви са външните предизвикателства?
- Конкретно за танца са, че се нуждаеш от хора, от място, което е подходящо, от пространство... доста ресурсоемко занимание е. По-трудно е от това да имаш свое си студио, платно, да рисуваш и да знаеш, че разчиташ само на себе си. В танците зависиш от много външни фактори. В Австралия, конкретно, частта с финансирането е сложна. Има много хора, които са съпричастни, но винаги трябва да балансираш между това колко точно може да поискаш от тях, каква част от своето време ще успееш да съгласуваш с тяхното...
- Как успяваш да обиколиш света танцувайки?
- Сложно е. Гледам на това като инвестиция. В Австралия е голямо предимство да имаш опит в чужбина, затова сега инвестирам в себе си, за да може, когато се върна у дома да имам по- големи възможности.
- Има ли други програми, подобни на резидентската програма в Derida Dance Center?
- Има, но трябва да научиш за тях. Важно е да познаваш правилните хора и правилната общност, за да откриеш тези възможности. В Австралия знам кого да питам и къде да отида, което, от една страна, е хубаво, но от друга, те затваря в един ограничен кръг от хора. Да съм тук и да трупам нов опит е фантастично. Освен това, ако не беше Rезидентската програма на Дерида, надали щях да дойда в България и да видя каква е.
- Какво получаваш от престоя си в България?
- Научавам много, все още уча. Прекрасно е да си в Дерида, защото получаваш голяма подкрепа от хората, която ти помага да превъзмогнеш притеснението от новото място. Дава ми се едно сигурно, безопасно пространство, където да работя и разучавам каквото ми е нужно; отделно всичките нови и различни личности, които срещам. Дава ти се възможност да създадеш много връзки.
- В сравнение с другите хора, с които си работил, намираш ли българите за различни?
- Да, говорят много различен език, който изобщо не разбирам! (смее се) От културна гледна точка има разлики, но аз винаги съм намирал това за интересно, иначе в процеса на работа няма особености. Харесва ми да работя с българи.
- До този момент, какво е това, което ти е направило най-силно впечатление, какво ще запомниш от България?
- Бирата е много евтина! Шегувам се. Искам да запомня всичко. Тук виждам култура, в която е много интересно да се намираш. Преди дори не съм си представял, че ще дойда в България, но сега се радвам, че го направих.
- Какво е най-щурото ти преживяване, свързано с танците?
- Веднъж с един колега трябваше да играем, че сме дървеni трупи- имаше река, в която трябваше да легнем, главният герой да седне върху нас и ние да се въртим, защото той трябваше да се придвижва. Но това беше преди години, вече преживях травмата (смее се )
Лучия Морети накратко за преживяването си в България
- Как намираш резидентската програма на Derida Dance Center?
- Чудесно е да съм тук, и то с Тобая. Ние се запознахме през януари и сега в Дерида слагаме едно хубаво свежо начало на партньорството ни. Прекрасно е да имаме мястото и възможността да изразим себе си. Много ми харесва спокойствието на българите, може да го усетиш дори докато се разхождаш из града. Щастлива съм и съм доволна, че имаме тази възможност, за мен, лично, е много голямо постижение.
- С какво ще запомниш България?
Никога не си бях представяла, че България е толкова отворена. Усещам свобода тук, особено щом става дума за артистите, в Италия не е така. Ще запомня спокойствието и добрите хора.
- В случай, че някой нов хореограф се чуди дали да се включи в програмата за резиденти, какво би му казала?
- Да го направи! Когато открих Дерида, аз бях в Италия, а Тобая в Австралия; знаете каква е времевата разлика. При мен беше 02:00ч. Бях в тежък момент от живота ми и затова бях решила да потърся нещо за мен самата, нещо, с което да надградя себе си. Намерих Дерида и си казах „трябва да го направя!“. Затова писах на Тобая и му казах „човече, трябва да кандидатстваш“. Аз не знаех, нито че ще е солов проект, нито нищо. Той изпрати своите данни, своите проект, идея, материали и минахме, затова ПРОСТО ГО НАПРАВЕТЕ.
- Откъде разбра за програмата?
От сайта Dancing Opportunities.
- Какво е най-щурото ти преживяване, свързано с танците?
Преди време танцувах в една компания. Изведнъж, ей така, от нищото, хореографката ни започна много силно да вярва в Господ и оттогава всичко, което правеше беше силно религиозно! Постави ми да изпълня божествен ритуален танц; тогава нямаше как да откажа, затова го направих. Беше много трудно, много чуждо и странно за мен, малко прекалено, но се справих! После напуснах компанията.
***
Проектът "Резидентска програма на Derida Dance Center" e част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г.
Сайтът Dancing Opportunities е медиен партньор на Derida Dance Center по проекта.
| < Предишна | Следваща > |
|---|