:
 
 

Албена Атанасова за метеорологията на един цял живот

Когато отдадеш целия си живот на изкуството, душата ти придобива свой собствен климат. Слънцето и дъждът в очите на Албена, когато разказва спомените си, ни пренасят на едно топло, уютно и зелено място, където сезоните са два-танц и любов. Представяме Ви един разговор, изпълнен с емоции и пътешествия назад във времето.

Интервю на Яна Янева с Албена Атанасова, преподавател по Съвременен танц за деца и Съвременен танц (техника Лимон) в класовете за любители на Derida Dance Center.

aaa

Каква е историята ти като танцьор? Какъв е бил онзи, най-първият момент, в който си си казала „искам да танцувам!“?
 Ах, това е много далечен момент. Ще бъда кратка. Когато бях на 6 години, моята майка работеше в Софийската опера като счетоводител. Един ден на входа видях забравени палци и помолих чичкото с пропуските да каже дали може да ги обуя... в момента, в който ми разреши и аз успях да стъпя на муцуните, казах на мама „на следващия ден ме записваш“ и така започна моята история.

Завърших 3-ти клас в нормално училище. Тогава изпитите бяха в 4-ти клас-500 деца, цяла седмица изпити. Два професионални класа завършихме училището. Тогава нямаше специалност модерен танц, имаше само класически балет и български народни танци. Аз съм завършила профил с класически танц. Имах късмета Маргарита Градечлиева да дойде в гимназиален курс да ни преподава модерен танц и така успяхме да се запознаем с техниката на Марта Греъм. По онова време това беше мнооого много странно, непознато, американско, а тук са се правели само руски неща. След завършването бях разпределена в Русе, но там нямаха работна бройка и се върнах в София, нямаше къде да ходя. Маргарита Градечлиева реши да си направи частна трупа- пак по това време нещо абсолютно немислимо. Попита ни дали искаме да работим с нея. На фона на всичко държавно нямаше как да се направи частна трупа в смисъла, в който разбираме днес, но ние просто искахме да се учим- за хляба, за професията, без заплащане. Явявали сме се на хонорар на комсомолски вечеринки... това ни бяха участията. Четири години работехме с нея, тя ни прехвърли техниката и от тогава се занимавам паралелно... 1986 г. приключих с изпълнителската част от кариерата си. Бях на 42 години, репетитор в Арабеск, когато дойде една канадка хореограф в балета и каза „Искам да танцуваш“, а аз отвръщам „Аз съм вече репетитор, вече не танцувам“ – „Не! На мен ми е нужен такъв герой в творбата“, та пак влизах във форма, танцувах... и така. Иначе учителстване-непрекъсното срещане с хора-малки и големи от 1981г. насам. 

albena

Смяташ ли, че човекът, който си ти в залата, като преподавател, се различава по нещо от човека, който си извън залата? 
 Лично в моя живот, непрекъснато присъства някак си шапката на танца. У нас навсякъде се движа... сякаш душата ми е това нещо... Даже много ми е смешно, когато си спомням една случка с един режисьор- Венцислав Асенов, правехме една постановка, аз показвах нещо на актьорите и той каза „Не може ли по-простичко да им го покажеш, не толкова балетно“ и аз отговорих „Те ще си го направят както им го усещат телата; аз просто не мога да се движа вече  по друг начин“. Така че, явно, навсякъде си носи отражение. Забелязвам как на улицата давам път на хората, от дистанция се ориентирам къде са се скупчили, какво става... На мен танцът много ми помага изобщо в живеенето.  

Как би описала целия си танцов живот?
 Любов. 

alll

Какво е всичко това за теб? Какво получаваш от танците? Какво ти дават, като обикновен човек, не като професионалист?
 Хранят ме. Правят ми живота пълноценен. 

Какво ти искаш да оставиш от себе си у твоите ученици?
 Не зная. Давам го всяка секунда, но не зная... Това, към което ме води сърцето, аз им го давам сега, на момента. Не зная какво искам да оставя. 

А какво получаваш ти от тези хора?
 Бъдещето. Виждам как се променят нещата в секунди. В младите тела сега се случват много интетересни процеси, много са различни и ме учат. Младите сега могат да правят неща с телата си, които ние много бавно сме постигали, много сме се мъчили, а те сега имат и условия, и уреди, инструменти, с които да се подпомагат. Телата им са левитиращи, отлепени от земята на сантиметри. 

Кое е най-странното ти преживяване, свързано с танците?
 Няма да ви кажа (придружено със закачлива усмивка). 

В момента Албена Атанасова преподава Съвременен танц за деца и Съвременен танц (техника Лимон). Часовете се провеждат по следния график:

Съвременен танц за деца - събота от 11:00 ч. http://www.derida-dance.com/qs/bg/za-lyubiteli/savremenen-tantz-za-detza

Съвременен танц (техника Лимон) - неделя от 15:00 ч. http://www.derida-dance.com/qs/bg/za-lyubiteli/savremenen-tantz